
Проекта „Out of the box“ – екипна работа, отлични резултати!
Човечеството прекарва все повече време на закрито, което пряко се отразява на благосъстоянието и здравето ни. Проектирането на вътрешна среда е огромна отговорност за професионалистите. Интериорният дизайнер трябва да планира, изследва, координира и управлява тези проекти, за да получи адекватно здравословна и естетически среда за хората, които използват пространствата.
В тази статия, ще ви запознаем с Дея Сиракова, Таня Кривошиева и Симона Тупева наши талантливи курсистки, успешно завършили професионалния курс по Интериорен дизайн в Дизайнерската академия към Нет Ит и техния финален проект „Out of the box”.
Зададохме няколко въпроса на момичетата, относно изготвянето на проекта им и ето какво ни разказаха те:
От къде дойде идеята и какво ви вдъхнови да направите точно този проект?
Дея: „Заданието беше доста свободно, тоест можехме да изберем да използваме пространството за различни цели. За мен идеята то да бъде център за изкуства е най-удачното, тъй като се намира в парк и ще даде възможност на голяма част от обществото да го ползва. Това обаче вече беше разработено в действителност и се насочихме към coworking space. Идеята и въобще разработването на проекта, отново бяха до голяма степен продиктувани от пространството с което разполагахме и неговите дадености – намира се в парк, което ни подтикна да вкараме растителност (дървета) вътре, тоест да направим връзка вътре/вън. “Каналите” пък, които имахме като даденост, ни дадоха възможност да реализираме тази идея. Много държахме да запазим поне частично и височината на пространството, искахме да има въздух и мисля, че успяхме. Целта ни беше да създадем среда подтикваща към креативност и споделеност, среда в която се раждат нови идеи.“
Таня: „Бих започнала с това, че тази задача е доста голяма и сложна. Безспорно интересна, но преди всичко архитектурна и след това интериорна. Имаше и допълнителни предизвикателства – работа в екип и консултации с преподавател, при дистанционни условия. Проектът преживя няколко трансформации, докато изчистим концепцията и тръгнем по-уверено. От самото начало, обаче, искахме да запазим характера на сградата – индустриалния вид, многото въздух и големите остъклявания /сградата е в парк/. Идеята, която искахме да внушим беше, че в това споделено за работа място хората, ще усещат свобода, ще има обмен на идеи от различни сфери, ще се раждат нови проекти. Така, естествено, се появиха различните нива в обема, централната структура-стълба от дърво /акцент в пространството/, която е връзка между нивата, но е и място за събития, разнообразните места за почивка и срещи, по-леките и неформални работни места. Накрая се появи и идеята за куба, в които са затворени всички сервизни функции.“
Защо записахте обучението по Интериорен дизайн?
Дея: „Винаги ме е влечал дизайна на пространства и реших, да облека този си интерес в малко повече знания и практика.“
Таня: „В по-общ план, всичко, което ни заобикаля е предмет на дизайна – природен /естествен/ или създаден от човека. В този смисъл, дизайнът ни влияе и формира ежедневно, дори и да не го съзнаваме. Колкото до мен, важно ми е не просто да „употребявам“ дизайн, а също и как и защо един продукт или интериор е направен по точно определен начин.“
Каква е вашата професия?
Дея: „По образование съм психолог, дълго време работех в рекламния бизнес, а сега съм собственик на клуб за социални игри.“
Таня: „Икономист.“
Какво ви даде обучението по интериорен дизайн? Кои са нещата, които никога няма да забравите?
Дея: „Преди всичко се научих да работя на аутокад. Разбрах, че имам вродено пространствено усещане и често съм взимала интуитивно “правилните” решения за даден казус. Научих се и да структурирам процеса на изработка на дизайн – без концепция или гръбнак е трудно да се продължи напред. Трябва да има нещо, което “държи” проекта цялостен.“
Таня: „Обучението ме срещна с хора, които имат сходна естетика и поглед към света. Имах и късмета да попадна на преподавател като Доника Николова, която с присъщия си финес и толерантност, но много последователно и компетентно успя да повдигне завесата и ни показа какво означава да имаш мислене на дизайнер.“
Трудно ли ви беше при изготвянето на цялостен проект?
Дея: „Не бих казала, по-скоро бях вдъхновена и съзнанието ми беше постоянно ангажирано с проекта, което беше много вълнуващо. А и да видиш проекта, идеята си в завършен вид е незаменимо, особено ако си доволен от крайния резултат.“
Таня: „Всяко нещо, в което се влагаш истински е предизвикателно на моменти, но също е и удоволствие от преживяното и осъзнато ново, което си научил. Както и във всеки друг проект беше важно дали успяваме да направим задълбочено проучване, дали стигаме до истинска концепция, която след това да успеем да интерпретираме в интериора, дали запазваме баланса между функция, ергономия, естетика. Разбира се важно бе разпределението на работата и преценка на времето, което изисква всеки етап.“
Кой беше най-интересния или забавен и запомнящ се момент по време на обучението?
Дея: „Вероятно финалния проект. Беше предизвикателство и в процеса на разработването му, открих, че работата в екип може да е много стимулираща или пък много фрустрираща – слава богу при нас имаше истинска хармония и градивно допълване!“
Таня: „При всяка задача се опитвах да навлизам максимално в детайл, но работата по последния проект беше най-интензивна, предизвикателна, творческа и развиваща. Имаше нерви, връщане назад, умора, но някак ни се получи истински споделено и осъзнато, подкрепяхме се в моменти на зацикляне, буквално ставахме и лягахме с проекта. Консултациите бяха много ценни, защото ни провокираха да правим преоценка и ни насочваха, без да ни дават готово решение.“
Благодарим на момичетата за изчерпателните и откровени отговори. Пожелаваме попътен вятър на нашите курсистки в професионалното им развитие, като Интериорни дизайнери! Всичко е възможно, само трябва да повярвате!