Един по-различен финален проект по Интериорен дизайн
Дизайнерите изработват пространства, които предвиждат нашите нужди и апелират към нашите емоции, докато извличат от широк набор от умения и технически познания. Процесът на интериорен дизайн следва систематична и координирана методология, включваща изследване, анализ и интегриране на знания в творческия процес, при което нуждите и ресурсите на клиента са удовлетворени за създаване на вътрешно пространство, което да изпълни целите на проекта.
В тази статия, ще ви запознаем с Искра Иванова – наш успешно завършил курсист по Интериорен дизайн в Дизайнерската академия към Нет Ит. Искра по професия е артист и куратор, но любовта й към цветовете и малките детайли в дома, я водят именно при нас. Ето как един зададен проект за края на обучението, а именно реконструкция на бившата Топлоцентрала на НДК, може да се превърне в нещо толкова стойностно.
Идеята на Искра е реконструиране на Топлоцентралата в София и превръщането й в културен център насочен към всички незрящи хора, които проявяват интерес към съвременното изкуство.
Целите на проекта са да има лесна проходимост до всяка зона, да има просторни пространства и настилка съобразена с изискванията за придвижване на незрящи хора и такива с намалено зрение. Необходимо е да има тактилна карта на културния център, съвременни електронни уреди за незрящи хора, специално изработени поставки за картини, които да осигуряват лесен достъп на незрящи хора и такива с намалено зрение до картините.
Зададохме няколко въпроса на Искра, относно изготвянето на проекта си и ето какво ни разказа тя:
От къде дойде идеята и какво ви вдъхнови да направите точно този проект?
След като нашия ръководител Адрияна Янкова ни постави задачата за дипломен проект свързан със старата Топлоцентрала, ни каза да разгледаме добре пространството и да помислим към кое от посочените задания искаме да работим. Дълго време си задавах въпроса, какво би било интересно и полезно за хората, нещо което да го няма навсякъде. И така дойде време за нашият онлайн митинг, знаех само, че искам да правя Културен център тъй като това беше моята сфера на работа. Идеята ми за тактилен център до някъде беше много спонтанна, по време на въпросния митинг слушах идеите на колегите и просто изведнъж, дойде идеята да работя по темата за Културен център за тактилно изкуство.
Разбира се, това го свързвам и до голяма степен с моите студентски години, когато често мислих и се интересувах от темата покрай проектите за тактилно изкуство на един от моите преподаватели. Най-силно влияние върху темата на проекта ми оказа, спомена за моята среща с кучетата водачи от „Очи на четири лапи“. Това да си лишен от едно от сетивата си и да се научиш, да се доверяваш на едно четириного приятелче е нещо което с думи трудно се описва, трябва да се почувства.
Защо записахте обучението по Интериорен дизайн?
Като се замисля, в миналото, като един съвременен артист и куратор, винаги ме вълнуваха пространствата и въпроса с овладяването им. От друга страна обичам доброто съчетание на цветове и малките детайли в дома, които придават уют. Мисля, че всичко това в един момент надделя и реших, че искам да науча повече неща в сферата на Интериорния дизайн. Така се оказах в дистанционния курс по Интериорен дизайн.
Каква е вашата професия?
По професия и дух съм артист и куратор, който в момента преоткрива нови хоризонти.
Какво ви даде обучението по интериорен дизайн? Кои са нещата, които никога няма да забравите?
Обучението ми даде едни страхотни начални знания, умения и мотивация да се развивам в тази област. Нещата които никога, няма да забравя са много. Може би едно от тях е любовта, търпението, себеотдадеността и позитивизмът на Адриана Янкова. Тя ни научи на много неща, но някак си ме възхити и вдъхнови любовта й към Интериорния дизайн.
Трудно ли ви беше при изготвянето на цялостния проект?
Да трудно ми беше, тъй като разработвах проекта сама. Най-голямото ми затруднение беше времето което имах, тъй като около една седмица имах проучвателна част, която до голяма степен ме забави. От друга страна тази част беше безкрайно интересна и полезна. В нея разбрах за множеството нови уреди и софтуери, които се използват в помощ на незрящите хора, както и за различни съоръжения които улесняват придвижването им. Голям интерес за мен беше намирането на съвременни арт инсталации за залата с аромати, залата за обучение и залата с текстури. Тук искам да разкажа малко за залата за обучения. Тя е взаимствана от едно училище за незрящи деца в Тайланд, което обучава учениците си със същите съоръжения, които помагат при различни предмети: смятане, животни, текстури и други.
Цялостната ми идея на проекта е, да бъде полезен и достъпен за всички хора. Затова залагам на максимално изчистен и просторен дизайн с малко, но силно контрастни цветове за по-голямо въздействие.
Кой беше най-интересния или забавен и запомнящ се момент по време на обучението?
Запомнящ се момент може би беше на клаузурата ни, която беше в продължение на два часа, бях направила всичко което исках и точно тогава, Адриана ни каза: „Времето свърши, до 15 минути чакам да ми изпратите dwg-файла“ и приключихме онлайн консултацията. Точно тогава за една секунда успях да изтрия всичко и се оказа, че не съм ги запазила. Съответно изпратих само снимки и обяснения, но от тогава се научих винаги преди да започна да работя, да проверявам програмата на колко време запазва работния файл. Учим се от грешките си.
Благодарим на Искра за откровеното интервю и й пожелаваме успех за напред в професионалното й развитие като Интериорен дизайнер! Всичко е възможно и постижимо, само трябва да повярвате!
