Скритото значение на детските рисунки
Често в списъка на неудобните социални взаимодействия е моментът, в който колега покаже безсмисленото изкуство на малкото си дете. Наблюдателя може да смята, че изкуството е сладко. Или може да смята, че е смешно или направо ужасяващо. И в двата случая често срещана реакция е да се усмихне и да попита: „Какво трябва да бъде това?“
Източник: www.psychohawks.files.wordpress.com
В крайна сметка тези творения рядко изглеждат, като нещо разпознаваемо. Наблюдателите са склонни да разсмиват на тези рисунки. Ако рисунката обаче, изглежда ядосана или тъмна, те могат да се притесняват какво означава.
Ако пък и вие обичате да рисувате, препоръчваме ви да се включите в безплатното обучение по Рисуване на портрет, където ще научите как да започнете с портрета, какво ви е необходимо и какви са правилата за оформяне на лицето, очите, носа, устата, косата и други.
Докато наблюдателите са склонни да се съгласят, че има етап, в който повечето деца се стремят към реалистично изобразяване в рисунката си, много психолози твърдят, че на по-ранните си етапи на рисуване децата не мислят за реализъм.
Източник: www.abclearningcenterfl.com
Вземете например начина, по който децата са склонни да разпръскват предмети на неудобни места в своите рисунки. Може да нарисуват къща в левия ъгъл на страницата и след това път, който по някакъв начин стои над нея. Но това не означава, че те не разбират как изглеждат тези сцени в реалния свят, казват някои експерти. Тяхната цел в крайна сметка е да създадат нещо, което ще има смисъл за човека, на когото го показват.
Всъщност, понякога децата предпочитат да нарисуват нещо по определен начин, дори когато знаят, че „би трябвало“ да изглежда различно или дори когато са в състояние да нарисуват обекта по-реалистично. През последните десетилетия учените откриват, че развитието на рисунката на децата може да доведе до безброй дестинации – включително форми на „нереалистично“ изобразяване като карти, диаграми и символи. И тези дестинации могат да варират в различните култури.
Източник: www.abc.net.au
Теории за това, как всъщност културно изградените навици за рисуване на децата са много различни, но експертите са съгласни, че в детското изкуство са открити малки културни различия по целия свят. Японските деца например, рисуват човешки фигури със сърцевидни лица и големи очи, което според някои е благодарение на влиянието на манга комиксите.
Детските форми и фигури в крайна сметка не са чак толкова опростени – това, което се отхвърля като простота, може вместо това да бъде степен на психична свобода, която много абстрактни художници копнеят да пресъздадат. Разбира се, артистичните абсурди на малките деца често се свеждат до факта, че са деца, че техническите им способности не са добре развити. Много учени предупреждават, да не се надценява детската художествена изтънченост.
Източник: www.1620media.com
За много деца рисуването възбужда не заради крайния продукт, до който води, а защото те могат да живеят напълно в света на своята рисунка за няколко минути и след това незабавно да забравят за нея, няколко минути по-късно. Възможностите за самоизразяване, които рисуването предоставя, имат важно, дори терапевтично значение за децата. Дори прости драскотини са смислени.
В крайна сметка това, което може да е най-разкриващото за детското изкуство, не е самото изкуство, а това, което казват по време на процеса на рисуване. Те често разказват истории, които предлагат много по-ясен прозорец в техния свят, отколкото крайната рисунка. Проучванията показват, че децата ще създават сложен разказ, докато рисуват, но когато разказват на възрастните за тяхната работа, те просто ще назоват предметите или знаците в изображението.
Източник: www.erziehungskunst.de
Относно странните или страшно изглеждащи рисунки, това означава ли, че децата си разказват истории, които са странни или страшни? Трудно е да се каже, но рядко е добра идея да се тълкува твърде много. Психолозите се опитват да съпоставят използването на определени цветове с личността на децата – докато едно проучване не показва, че децата често използват цветове в реда, в който са разположени в моливника.
Детското изкуство си има своя собствена логика, която за нас възрастните, често е непонятна. Не се притеснявайте за децата, те не са луди, просто имат въображение за което, ние само можем да си мечтаем. Не всички деца, ще станат велики художници, така че ние не ги учим на умения да рисуват. Трябва да разберем, че ползите от рисуването са много повече от отдалечената възможност те да станат професионални художници.
