
Български художници
За българското изкуство рядко се говори на световната сцена, а и у нас. Но това не означава, че нямаме както съвременни, така и от миналото творци, които са допринесли за популяризиране на българската живопис. Ще ви представим някои от най-арките представители.
Бихме ви препоръчали да се включите към безплатното обучение по Рисуване на портрет, където ще научите как да започнете с портрета, какво ви е необходимо и какви са правилата за оформяне на лицето, очите, носа, устата, косата и други.
Владимир Димитров – Майстора
Едва ли има българин, който да не е чувал това име и да не го свързва с известни картини като шеговито определена като “Българската Мадона” мома с рози. Той твори през първата половина на ХХ век. За него са характерни портрети с изразителни цветове и силно символично излъчване, както и пейзажи. Занимава се и със скици от фронта, предавайки емоциите на войниците през Балканската и Първата световна война. Баща му е бежанец от македонското влашко село Магарево, а майка му- от македонското село Стар Истевник.
Източник: www.news.nbu.bg
Семейството му се преселва в Кюстендил, където завършва начално образование и прогимнация, а после чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където забелязват таланта му. Творчеството му е повлияно от толстоизма. Най-известните му картини са Моми“ (ок.1925 – 1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“ (ок. 1928 – 1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюстендилско“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка“ (1930 – 1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930 – 1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935 – 1938), „Копачки“ (ок. 1935 – 1938), „Селско момиче сред макове“ (1935 – 1938).
Златю Бояджиев
Златьо Георгиев Бояджиев е български художник, също известен с портрети и пейзажи. Смята се за един от най-самобитните български художници на ХХ век. Роден в село Брезово през 1903 година, той завършва живопис в София в художествената академия при проф. Ценю Тодоров. Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина.
Източник: www.plovdivnow.bg
След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Той получава званието “Народен художник”, “Герой на социалистическия труд” и е носител на наградата на Съюза на българските художници. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.
Цанко Лавренов
Рожденото име на този български художник е Александър-Стефан Иванов Лавренов. Роден е в Пловдив и завършва френския католически колеж “Свети Августин” там. През 1921-22 година посещава частно художествено чилище във Виена, където се запознава с модерното за периода европейско изкуство. Най-силно впечатление му правят сецесиона и експресионизма. Става известен през 1926 година с акварелната рикунка “Иконописец”, издържана в традицията на средновековната миниатюра. След това започва да създава и пейзажи.
Източник: www.plovdivnow.bg
Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора (1935 – 1936). Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г. През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва.[1]
Иван Мърквичка
Този български художник е с чешки произход и е един от създателите на новото българско изобразително изкуство след освобождението. Най-известен е с картини на народни празненства и обичаи като най-прочутя от тях е “Ръченица”. Работи и в областта на историческите картини и портретната живопис. Роден е в село Видим при Дуба, Австрийска империя на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България.
Източник: www.static.blitz.bg
Назначен е като учител в Пловдив. Там се свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Открито е чак през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор. През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България.
Иван Милев
Иван Милев е български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион. Изобразен е на банкнотата от 5 лева. Роден е в Казанлък. Работи като учител в село Коручешме, Хасковско през 1919 – 1920 година.
През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. През 1920 – 1922 г. следва общия курс, а от 1922 – 1925 г. се премества в Декоративния отдел при професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист.
Източник: www.kultura.bg
Милев е майстор на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. През декември 1925 година Иван Милев заболява от испански грип и умира на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.