Фотографско изкуство в България
За рождена дата на фотографията историците приемат 19 август 1839 г. Тогава Френскатата академия на науките обявила публично изобретението на Дагер – система за закрепване на образа върху метална плоча. Нищо че дясната страна на снимания предмет излизала на снимката отляво, лявата – отдясно.
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842 – 1843 г. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. В Националната библотека „Св. Кирил и Методий“ се пази друга стара снимка на българи – Яни Станчев, член на първото читалищно настоятелство в Свищов, заедно с жена си Ефросия. Снимката е направена в Будапеща през 1856 г. Първите български фотографи творят в Централна Европа и големите градове на Османската империя. До 1880-те години се използва техниката на мокрия колодиев процес. След това е заменен със сухите бром-желатинови плаки.
Имате ли интерес към фотографията? Включете се към безплатното обучение по Студийна фотография, което ще ви запознае с всички тънкости.
Източник: www.pixabay.com
През 1897 г. е създадено първото българско любителско фотографско дружество в София по инициатива на Георги Ст. Георгиев. Председател е Васил Златарски, с членове Порфирий Бахметиев, Петко Клисуров, Георги Бръчков, Иван Ангелов, Б. Михайлов. Основоположник на научно-техническата фотография в България е Порфирий Бахметиев. През 1898 г. Георги Ст. Георгиев издава първото „Ръководство по фотография“ в България, а през 1904 г. „Курс по фотографията според съвременните изисквания на художеството“.
В самото начало на XX започва да се развива фотожурналистиката и репортажната фотография започва да преобладава. Разрастват се и фотоателиетата. Сред най-изявените фотографи по това време е Пенчо Балкански, който твори във фотоателие „Луна“ в София. Ателието му работи до началото на 1970-те години. В 1920 г. се създава Български фотоклуб.
В богатия фотоархив на Националната библиотека се пазят десетки оригинални снимки на Карастоянови от Самоков – пионерите на българската фотография.
Източник: www.pixabay.com
За даскал Никола Карастоянов (1778-1874) – печатар и книгоиздател, историята ни е оставила много свидетелства. Той е родоначалник на българската ксилографска школа. Изучава книговезкото дело и щампарството при рилските дамаскинари. Учителствал в родния си град, в Дупница и Сапарева баня. През 1828 г. ходил до Белград и се върнал оттам с първата типографска преса. Тъй като не разполагал с букви, използвал я за печатане на щампи, чиито калъпи сам режел от дърво. Отпечатвал щампи с ликовете на светци, между които и на Иван Рилски. И днес можете да видите дървената печатарска преса в регионалния исторически музей на Самоков. В продължение на почти 60 години синът на даскал Никола – Анастас, и трима от внуците му – Сотир, Димитър и Владимир, са работили на нея.
Анастас Николов Карастоянов (1822-1880) се учи при баща си на щампарство като достоен продължител на Самоковската художествена школа. В началото работи с баща си гравюри върху дърво по собствени рисунки на светци, а от 1852 г. – върху мед, стомана и пиринч.
Източник: www.pixabay.com
През 1862 г. заминава за Белград за закупуване на материали за печатницата на баща си, но избухналият там антитурски бунт му попречил да се завърне. На следващата година и семейството му се преселва в Белград. Срещата му с българина Анастас Йованович от Враца, който бил придворен управител на княз Михаил Обренович, му отворя очите за фотографията. Йованович му помогнал да открие фотографско ателие, привлякъл го за дворцов фотограф.
Иван Анастасов Карастоянов (1853-1922) е учил фотография в ателието на баща си, специализирал е във Виена. През декември 1872 г. бил извикан от валията Мазхар паша и снима арестуваните по процеса срещу Васил Левски. В родния Самоков е пребивавал с намерение да организира курс по фотография. Сам пише ръкописно ръководство по фотография. Ателието на Иван Карастоянов, което наследил след смъртта на баща си, било на ул. „Самоковска“ (днешната „Граф Игнатиев“). Между безценните му фотографии се открояват образите на Панайот Хитов, Митрополит Гервасий Сливенски, епископ Левкийски, Йосиф Ковачев, д-р Георги Миркович, П. Р. Славейков, Неофит Рилски; Граф Игнатиев, Паренсов, Атанас Илиев; Алеко Константинов на излет с приятели край Кокалянския манастир; генерал Данаил Николаев. Публикувал е много битови сцени и пейзажи от България в списанията „Светлина“, „Художник“ и др. В 1898 г. Иван Карастоянов е заснел 140 живи участници в Априлското въстание, както и историческите места в Панагюрище, Еледжик, Копривщица. Безценни са и снимките му на Пловдивското изложение през 1892 г., по време на което уредил и първата фотоизложба в България; откриването на Великото народно събрание във Велико Търново, честването на 25-годишнината на Априлското въстание, военни маневри, паметници и др.
Източник: www.pixabay.com
Малко известен факт от работата на фотографа са снимките, които Иван Карастоянов е направил на театралните сцени по романа „Под игото“ от артистите на Столичната драматична трупа „Сълза и смях“.
Бончо Димитров Карастоянов (1899-1962) и брат му Божидар продължили традицията на рода. През 1917 г. Бончо завършил Робърт колеж в Цариград, а в 1919 – Школата за запасни офицери в София. Следвал фотохимия във Висшето училище по технически науки в Шарлотенбург – Берлин, и художествена фотография в Париж, където работи като старши оператор в едно от най-реномираните фотографски студиа – „Валери“. Завърнал се в родината през 1927 г., талантливият фотограф става член на Българския фотоклуб. Неговите фотографии намират място по страниците на европейския и световния печат.
Заедно с Антони Левиев, Георги Хрусанов и Васил Савов поставят началото на актовата фотография.
През 1938 г. са направени първите цветни фотографии в България. Развива се художествената фотография.
Източник: www.pixabay.com
След 1951 г. фотографските ателиета се национализират и е приет Правилник за организацията, идейно-политическото и художественото ръководство на фотографското дело. През 1952 г. е създадено държавното предприятие „Българска фотография“ към Комитета за кинематография. Започва да функционира и службата „Пресфото“, в която щатни и доброволни сътрудници отразяват значимите събития от обществения живот в страната. През 1972 г. към „Българска фотография“ се създава Клуб на фотодейците.
Любен Пиперков и Иван Викторов през 1955 г. правят първите цветни снимки с научна цел в България, а в 1956 г. снимат първият научномедицински цветен филм. През 1957 г. държавата официално признава художествената фотография за изкуство.
